Бизнесът на дезинформацията - малко известен, но доста печеливш и опасен.

Бизнесът на дезинформацията - малко прочут, само че много печеливш и рисков. Защо по този начин наречената монетизация е сложна за следене и какво ще промени законодателният акт за цифровите услуги у нас - вижте в рубриката „ Истина ли е, че... “ с Цвети Петрунова. 

Снимка: bTV

Според световния дезинформационен показател над 70 милиона щатски $ годишно са доходи от онлайн реклама към ферми от уеб сайтове, разпространяващи се в страните членки на Европейски Съюз. На този декор за финансовите облаги или т. нар монетизация на дезинформацията у нас към момента не съществуват публични данни. Причината е, че анонимният им темперамент ги прави сложни за следене.

Само за година Центърът за безвреден интернет у нас е обработил над 20 000 сигнала

„ В България дезинформацията, т.е. разпространението се отплаща. Поради самия принцип, че се сливат с тайни теории, те са по-бързо разпространяващи се от една неутрална политическа вест. Повече хора желаят да го видят, взаимодействат и всичко това води до монетизация, т.е. облага “, споделя доктор Тодор Галев от Центъра за проучване на демокрацията.

Снимка: bTV

Според Галев облагата от подправените вести се смесва с облагата от разпространяването на вести, идващи от интернационалните източници с добра известност.

„ Самите разпространители на дезинформационни послания, стартират целеустремено да мултиплицират наличието си. В днешно време извънредно на ниска цена е да произведете 10 уеб страницата, които да претендират, че са новинарски, които да напълните с едно и също наличие или съвсем едно и също. Колкото повече уеб сайтове, толкоз повече евентуални консуматори и по-голям доход освен от реклами, само че и от други директни заплащания “, добавя той.

Снимка: bTV

За преподавателя по семантични технологии доктор Никола Тулечки през известни развлекателни фейсбук страници се популяризира информация под формата на агитация.

„ Дезинформацията да се бори с повече информация, а не с цензура “, съобщи Кирил Вълчев, общоприет шеф на Българска телеграфна организация

„ Представете си, че това е един тип маркетинг организация, която предлага подобен вид наличие. Тя може непосредствено да печели от рекламите, които сервира, а може и да предлага тази услуга на този, който си заплати и тук идва връзката с политиците и партиите. За да може да привлекат внимание е нужно да има тип машинация, лъжат ги по някакъв метод “, споделя Тулечки.

Снимка: bTV

Стъпка към основаването на обединен набор от европейски правила за връзките сред потребителите на артикули, услуги и наличие онлайн са законодателният акт за цифровите услуги и този за цифровите пазари. Очаква се те да влеязат в действие у нас от началото на 2024 година

„ Основната цел е да контролира доста огромните снабдители на цифрови услуги, огромните онлайн платформи и огромните търсачки. Те обслужват доста огромен % от популацията на Европейски Съюз и има огромна централизация на консуматори. Нещата, които се случат в тези платформи неведнъж съставляват систематичен риск за страните членки. Ако не контролираме тези монополи, те стават плацдарм за непознати артисти, неведнъж властнически режими – режима в Кремъл, Китай, Иран “, споделя специалистът по киберсигурност Васил Величков.

Снимка: bTV

Първият отчет, който изследва дезинформацията като рентабилен бизнес, е на полската организация Visegard Insight. От отчета излиза наяве, че две от водещите онлайн медии, разпространяващи и подправени вести, печелят сред 3 и 5000 евро месечно.

Специалният делегат на Съединени американски щати за дезинформацията в особено изявление пред Светослав Иванов

„ Много са страничните фактори, икономическият климат в съответната страна, само че и самостоятелната цена за реклама в избран уебсайт. Според нашето проучване не се печели по-малко от 3-4000 евро на месец от уебсайт. Но имайте поради, че тези уеб сайтове имат и спомагателни приходи, които идват от други канали, неопаковани като уебсайт. Установихме четири разнообразни бизнес модела “, споделя откривателят в Полша Майлс Мафтийн.

Снимка: bTV

„ Първият - така наречен „ проповедници “, те са идеологически обвързани и се финансират на доброволчески принцип и тук е мъчно да установим съответните доходи. Бизнес моделът е общоприетият модел, притежателите не вършат по-малко от 5000 евро на месец, разполагат с разнообразни тактики на монетизация. После имаме модела на „ електронните магазини “ и на финала са „ лечителите и езотериката “, тези уеб сайтове се концентрират главно на тематики за здраве и начин на живот и печелят посредством продажба на артикули. Те имаха своя взрив в облагите по време на COVID-19 “, изяснява полският откривател.

Положителен образец в битката с облагата от дезинформация дава Словакия.

Снимка: bTV

„ Има такива системи, които се поддържат от жителите, те поставят рейтинг на уеб страниците и тези уеб сайтове, които болшинството от жителите показват като рискови, биват избягвани от самите рекламодатели “, показва Тодор Галев.

Водещият на „ 120 минути “ взе участие в кръгла маса за въздействието на подправените вести и битката с дезинформацията

По думите на специалистите всичко стартира от осъзнаването на казуса, а в битката против него би трябвало да се включат институции, медии и гражданско общество.